Финансованє 65. Фестивалу рускей култури „Червена ружа”

автор Вл. Надь Ачим

Спущела ше зависа на ище єден Фестивал рускей култури, тогорочну 65. „Червену ружу”.

Векшина патрачох, слухачох и нащивительох програми Фестивалу „Червена ружа” патра на ньго лєм як субєктивни конзументи, у рамикох власного смаку и обчекованьох.

Медзитим, явносц ма потребу, окреме у остатнї час, упознац ше и зоз процесом и етапами орґанизациї и финансийну структуру достатих средствох зоз жридла финансиєрох, бо то средства зоз порцийох и доприносох нас шицких.

До такей комплексней структури орґанизованя, а окреме сoфинансованя, уключени велї институциї и установи у Руским Керестуре, општини Кула, Покраїни, Републики… А кажди материял, уметнїцка, технїчна и интелектуална услуга ма свою цену.

Кед на таки способ спатраме реализацию, окремна дилема, чи трошковнїк прилагодзовац програми, чи програму прилагодзовац реалним финансийним средством, односно трошковнїку.

Часто Фестивал, з найкрасшима, найхасновитшима, щирима намирами задумуєме у идеалних условийох, док постоя реални обставини котри потвердзую гореспомнуту дилему.

Треба спомнуц феномен котри присутни, окреме у остатнї час, а то дружтвени мрежи котри принєсли моду обявйованя коментарох, нагадованьох котри найчастейше без реалних арґументох, та и злонамирни, без присуства одвичательносци за написане, лайковане, виповедзене… Було таки написи и о „Ружи”, финансиєрох, орґанизаторох, наприклад же нє будзе „Ружи”, бо ше нє достанє средства, и други пакосни обяви. У тих обставинох, чежко ше було прилапиц самей орґанизациї Фестивала и у програмним и финасийним смислу. Указало ше же тота дилема нє мала реални основи.

Прешлих рокох локална самоуправа, општина Кула, опредзельовала 1.000.000 динари за реализацию Фестивала, коло 400.000 за други два фестивали (Мемориял и Костельникову єшень), а того року на нашу молбу, а ище баржей на основи самоинициятиви руководства локалней самоурави, опредзелєни 1.600.000 динари лєм за „Ружу” – то вецей як 80% потребни средства за реализацию програмних змистох на Фестивалу.

До софинансованя фестивала уключени и Покраїнски секретарият за културу зоз 200.000 динарами, Национални совит рускей националней меншини зоз 115.000, Министерство култури котре прешлих рокох софинасовало Фестивал зоз 200.000 динарами, та того року обчекуєме исти средства на котри апликоване на конкурсу, гоч резултати ище нє обявени.

Фестивал през свойо постоянє подаровал нашей заєднїци вецей як 500 нови композициї у народним и забавним духу, та и композициї за дзеци. Остатнї дзешец, та и вецей роки поставя ше питанє постпродукциї. Розписуєме конкурси, а матрици, аранжмани оставаю у фийовкох пре нєможлївосц знїманя истих композицийох на ношачох звука.

Пре таки обставини зоз постпродукцию Орґанизацийни одбор пришол на идею же би ше за тоту наменку зберало средства донаторох прейґ апликацї Добри Дабар, дзе могли уплацовац орґанизациї и приватни особи. Назберани значни средства, а акция ище тирва.

Дзекуєме шицким донатором, тоти ШИЦКИ назберани средства ше явно обяви, а  похаснує ше их за знїманє часци продукциї Фестивала. Тиж так, треба подзековац и Заводу за културу войводянских Руснацох, котри тиж за тоту наменку опредзелєл 120.000 динари.

Пред нами евалуация Фестивала. Похвалїц тото цо було добре, а у сотруднїцтве зоз широку дружтвену заєднїцу (локалну самоуправу, Покраїнскима секретариятами, Министерством култури Р. Сербиї) створиц реалнєйши финанснийни условия за ище лєпши и красши наш найстарши Фестивал рускей култури „Червена ружа”.

Становиска висловени у тим тексту виключно авторово и нє вше одражую ушорйовацку политику новинох „Руске слово”.

ПОВЯЗАНИ ТЕКСТИ